Упражнения за произношение на немската азбука и цифрите

Немската азбука вече звучи в главата ти, веднага щом я прочетеш веднъж. По телефона обаче, когато някой ти изписва името, вече не е така. J и Y, V и W, „ch“, което чуваш като „sch“. Числата на немски се объркват на едно и също място: „vierzehn“ и „vierzig“, цените, часът. Произношението тук не е нещо допълнително. То е цялото съдържание.

Не започвам от „А“ и не спирам при „З“. Четири звука, които объркваш, плюс едно число, от което се нуждаеш тази седмица. Останалата част от азбуката чака. Тя няма да избяга.

Какво наистина упражняваш за една вечер

Гласът в DeutschSprechen чете. Ти повтаряш след него, не едновременно. Emoji пропуска упражнението. Букви, числа, кратко изречение. Три чисти повторения, след това друг звук. Петото повторение на същата буква става упорито, а упоритостта не е произношение.

Децата да са само с един възрастен в стаята. Приложението не внимава. Ти – да.

Едно число, от което ще имаш нужда утре

Не „от едно до сто“. Цената, номера на къщата, часът, в който ще дойдеш. „Това струва дванадесет евро.“ Когато „дванадесет“ ти се обърка, първо само числото, после изречението. На следващия ден същата цена. Нова тема, защото старата беше неудобна – това само отлага неудобството с един ден.

Картичката за това получава изречението, което си казал. SRS я връща след три дни. Тогава я повтаряш отново. „Знам четиринадесет“ не се брои. Устата брои.

Да изписваш, без да държиш реч

Име, улица, имейл. Три неща, които наистина изписваш в служба или по телефона. Не цялата азбука като стихотворение. А като Антон – само ако ти е нужно. Който „измине“ цялата азбука за една вечер, я е прочел. Който произнесе три букви на глас в три вечери, може да ги каже по телефона.

„В“ и „У“ са класиката. Веднъж пред микрофона, веднъж в езиковата група – като част от името, а не като лекция по фонетика. Групата няма нужда от обяснение. Тя се нуждае от буквата.

От микрофона в стаята

Изречението, което стоеше само, отива в езиковата група. Не по-смело. Изключи камерата, ако не я искаш. Пет натискания на големия бутон на ИИ са междинната пауза: задръж, говори, пусни. Отдръпването прекъсва. След това картите, не нова глава.

Ако звукът в групата отново се промени, съкратете го. „Дванадесет.“ Пауза. След това изречението. Извинението упражнява извинението.

Пътят е описан в Азбука и числа. Как се използва микрофонът: първо слушай, после сам.

Една седмица, не маратон

Понеделник – четири звука. Вторник – едно число в изречение. Сряда – същото изречение в групата. Четвъртък – карти. Петък – почивка или същата цена, нов магазин. Немската азбука остава списък, докато устата не усвои три букви от нея. Числата на немски остават таблица, докато не се запомни една цена.

Когато „вече можеш“

Тогава все пак произнасяш по букви фамилията, която рядко изговаряш. Не от А до Я. Три букви от нея, на глас, пред микрофона, след това в изречението „Името ми е …“. Произношение на местата, които пропускаш в ума си, защото на хартия изглеждат лесни. Четиринадесет и четиридесет в една и съща вечер – само ако ги объркаш. Иначе едно от двете, в цената, а не като двойка за запомняне.

Слагам картичката с примерното изречение, което съм казал, а не с „Число: 14“. След три дни тя се появява отново. Ако само я прочета, я прелиствам още веднъж. Счита се за запомнено, когато устата я е изрекла в изречение. Сутрин приложението показва колко такива картички са за изпълнение. Един поглед, след това числото, което има значение тази седмица.