Android: първо попълнете виджета, после го поставете на стената

Празното поле на началния екран не е джаджа. Това е рамка без бележка. В Android това се случва често, защото редът е обърнат: първо системата, после приложението. И обратното. Първо DeutschSprechen определя какво да се показва. След това Android закрепва рамката на стената.

Терминът „Android Widget Deutsch“ тук означава две неща, които хората често смесват. Настройките на приложението. И жестът на началния екран. И двете трябва да се случат. Едното от тях не е достатъчно.

Първо в приложението

Меню, настройки на приложението, виджет. Отбележете това, което наистина искате да виждате: текущи думи за учене, броят на предстоящите повторения. Запазете. Излезте от приложението. Ако отбележите всичко, кутийката се превръща в стена от текст. Достатъчни са три до седем думи, които тази седмица са несигурни. Библиотеката остава в приложението.

Без влизане в профил броят може да е неточен или да остане празен. Отвори веднъж, влез в профила си, запази настройките и едва тогава започни да работиш със системата.

След това жестът

Дълго натисни върху свободно място. Уиджети. DeutschSprechen. Плъзни до размера, който устройството предлага. Някои производители скриват списъка под „Редактиране на началния екран“. Не търси в информацията за приложението. Търси на началния екран. Ако след актуализация квадратчето липсва, настройте го отново. Агресивните режими на батерията оставят брояча неподвижен, сякаш купчината е замръзнала. Премахнете приложението от списъка за строги икономии, ако числото е същото от дни наред и знаете, че сте учили.

Какво е числото и какво не е

Дванадесет карти за учене са дванадесет карти. Не е оценка. Не е оценка на характера. Над двадесет: днес само тези, които са за учене, без нови. Под пет: разрешени са две нови серии. Ето как използвам виджета на началния екран. Един поглед сутрин, преди да дойде метрото. Самите картички ги правя в приложението. Уиджетът напомня. Той не упражнява.

iPhone показва уиджетите по различен начин. Идеята остава: приложението попълва, системата определя рамката. Който смесва и двете на Android и се чуди, най-често е пропуснал първата стъпка.

Когато остава празно

Запази настройката отново. Изтрий джаджата. Добави нова. Провери данните за вход. В този ред. Не чети пет форума. Три стъпки – и или кутията ще е пълна, или ще разбереш, че липсва данните за вход.

Повече за идеята, а не само за жеста: Думи на екрана. Кılavuz: Widget.

След това го остави така

Веднъж настроено правилно, не го пренареждай всяка седмица. Който постоянно премества виджета, не го гледа. Трябва да стане скучно, като бележка на вратата. Работата остава купчината. SRS, едно-три-седем-тридесет-деветдесет – на прозорчето не му пука за теорията. То просто показва колко картички трябва да се прегледат днес.

Добавянето на джаджа е действие, което отнема десет секунди. Следващите седмици са истинското й използване: поглеждаш, осем картички, затваряш.

Какво наистина правя сутрин

Прочитам числото. Ако е високо – само картичките, които трябва да се прегледат днес, прелиствам: още веднъж или вече го знам. Ако е ниско – нова дума с примерно изречение, на глас, не само прочетена. После слагам телефона настрана. Уиджетът на началния екран е свършил работата си, веднага щом отвориш приложението. Не е нужно да свети цял ден, за да се вземеш на сериозно.

След актуализация проверявам веднъж дали числото все още съвпада с купчината. Ако не съвпада, изтривам виджета, запазвам в приложението и го настройвам наново. Това отнема по-малко време, отколкото един форум. А самите думи остават на устройството, а не в облак, който първо трябва да синхронизираш, преди да започнеш да упражняваш. Ако броячът не се е променил от дни, въпреки че си учил, махни приложението от списъка с приложения, които изразходват много батерия. После погледни отново. Осем карти. Затвори.

DeutschSprechen предоставя съдържанието. Android осигурява изпълнението. И двете са необходими, иначе ще имаш празно място, което се преструва, че е инструмент за учене.