Да се извадят познатите думи от купчината

Познатите думи са онези, с които изречението звучи добре, а не онези, чийто превод си разпознал. В купчината те пречат, когато се появяват на всеки три дни и ти просто ги прелистваш, без да говориш. Архивът е мястото за тях. Картичките се запазват. Просто вече не пречат. Изтриването би било другото действие, а аз го съжалявам веднага щом ми потрябва думата отново на гишето.

Архивирам бавно. Дума, която съм произнесъл три пъти на глас и правилно, в различни дни. Не двадесет пъти в една неделя, защото искам да „почистя“ купчината.

Кога се счита за научено

Примерното изречение е било изречено на глас. В езиковата група или сам, не само в главата ти. „Знам го“ при превъртането е бутонът за това, и той лъже, ако го натиснеш от нетърпение. Тогава картичката се връща твърде късно или се счита за научена и липсва, когато ти е нужна. По-добре още веднъж. Още веднъж не е недостатък. Това е интервалът, за който говори SRS: един ден, три, седем, тридесет, деветдесет. Известните думи вече са изминали този път.

Ако не си сигурен, остави картончето в купчината. Несигурността и архивирането са празнина.

Архивът не е гробище

Можеш да си върнеш това, което си отложил прекалено рано. Дума от работата, която изведнъж отново липсва, се връща от архива в купчината, със същото изречение. Не го въвеждай отново, ако все още е там. Картичките са търпеливи. Твоето желание да подреждаш – не е. Затова не архивирай всичко, което ти се струва лесно. Лесното в понеделник може да изчезне по телефона във вторник.

Броят в джаджата намалява, ако архивираш честно. Той трябва да намалява, защото картончетата са на мястото си, а не защото искаш да изкрасиш брояча. Красив брояч с празна уста е старата лъжа.

Какво остава в купчината

Всичко, което си преписал тази седмица. Всичко с звук, който все още ти се обърква. Всичко, чието изречение не можеш да съставиш, без да погледнеш картончето. Това не са познати думи, дори ако преводът изглежда лесен. Текущите думи за учене във виджета могат да бъдат точно тези. От три до седем. Останалата част от колекцията остава в приложението, невидима на екрана, но видима в купчината, докато е актуална.

Ето как да намериш архива: познати думи. Как функционират интервалите: SRS.

Веднъж седмично, не всяка вечер

Прегледай пет карти, които от един месец насам произнасяш без затруднения. Прехвърли ги в архива, ако изречението наистина ти е влязло в главата. След това спри. Не преминавай половината купчина, само защото виджетът показва голямо число. Голямото число е работа, а не боклук. Осем от тях днес на глас. Останалите – утре. Познатите думи са малката купчинка встрани, а не целта да изпразниш купчината. „Празно“ не е немски. „Празно“ е подредено устройство.

Понякога връщам карта, която съм отложил прекалено рано. Това не е крачка назад. Това е изречението, което е липсвало на гишето. Обратно в купчината, веднъж на глас, след това с нормалните интервали. Не го архивирай веднага отново, само за да остане числото малко. Числото може да нараства, ако в изречението има празнини. Може да намалее, ако изречението е на мястото си. И двете са едно и също нещо, само че в различни дни. Картонените картички прощават тази корекция. Изтритата дума обаче не я прощава, защото първо трябва да я създадеш наново, често без стария пример за изречение. Пет картички на седмица, а не петдесет. Останалите остават за изпълнение и се изговарят. Осем днес, достатъчно силно, за да се чуваш. Красивият брояч може да почака.

DeutschSprechen позволява да се избегнат познатите думи, без да се губят. Доказателството го даваш с изречението, а не само с бутона.